Когато мислим за човешките сетива, ние мислим за зрение, слух, вкус, допир и мирис. Преди векове ги е определил Аристотел. И все пак винаги сме знаели, че сме способни да усещаме много повече от това. Точно това обаче все още е предмет на текущи научни изследвания.
Невролозите добре знаят, че ние сме съвкупност от сетива и твърдят, че имаме между 22 и 33 различни сетива. Хората боравят със сетивата съзнателно или не и никога използвайки само едно сетиво в даден момент.
Ето някои от нашите по-малко известни сетива:
Равновесие
усещане за баланс. Това е, което ни държи в изправено положение и ни помага да вървим наоколо, без да се нараняваме.
Проприоцепция
да знаеш кои части от тялото ти къде са, без да търсиш. Така можем да пишем, без да гледаме клавиатурата, например, или да ходим наоколо, без да се налага да гледаме краката си.
Кинестезия
усещане за движение.
Термоцепция
знаем дали нашата среда е твърде студена или прекалено гореща. Това, че можем да усетим температурата около нас, ни помага да поддържаме живи и здрави.
Ноцицепция
способността да чувствате болка.
Хроноцепция
как усещаме изминаването на времето.
Сетива, които хората нямат
Има някои сетива, които се срещат само в животинския свят.
Електроцепция
способността да усещаме електрически полета около нас. Акулите могат да открият електрически полета в средата си, включително тези, излъчвани от плячка, която не може непременно да види.
Магнеторецепция
няколко бозайници, като прилепи, могат да усетят магнитното поле на Земята и да го използват за навигация.
Поляризирана светлина
много животни, включително насекоми и птици, използват поляризирана светлина, за да решат в коя посока да се насочат.
Мултисензорно възприятие
Аристотел е първият, който предполага, че има пет сетива, които управляват нашата реалност, и това е нещо, в което все още вярваме.
Но бихме могли да сбъркаме в това, което смятаме за реално въз основа на възприятието ни от петте сетива.
Нашите сетива работят заедно и това, което едно сетиво възприема, може да манипулира възприятието на друго сетиво. Например, когато седим в самолет, това, което виждаме, се променя, когато самолетът излита – кабината пред нас изглежда по-висока, но в нашето зрително поле нищо не се е променило. Ушните ни канали ни казват, че се накланяме назад и това променя това, което виждаме.
В крайна сметка нашият опит в света е мултисензорен. И е възможно да сме докоснали само повърхността на това, което можем да почувстваме.
Ученето и сетивата
Както разбрахме от теорията за множеството интелигентности, възприемането по различни начини, чрез различните сетива и обработвайки информацията чрез нашите различни видове интелигентности води до ефективно учене, а резултатите се запазват дългосрочно.
Занимания за децата: Сензорни дейности
Дейности, трениращи проприоцептивната система
Проприоцептивната система е отговорна за това да разберем къде се намираме в пространството около нас. Нашите проприоцептивни рецептори са в мускулите, ставите и връзките, и ни дават възможност да седим, да стоим, да се разтягаме, да се навеждаме, да се изкачваме по стълби, да бягаме и т.н. Има много дейности, с които можете да включите детето си в вкъщи, за да помогне за развитието на неговата проприоцептивна система. Ето няколко прости идеи, за да започнете:
- Пренасяне на хранителни стоки от колата до вкъщи
- Носене на прането нагоре и надолу по стълбите
- Дърпане на одеяло с играчки или възглавници върху него за допълнително тегло
- Скачане на батут
- Имитирайте ходенето на животни (потърсете в Google “animal walks”)
Дейности, трениращи вестибуларната система
Често наричана „шесто чувство“, вестибуларната система е разположена във вътрешното ухо и е отговорна за нашата пространствена осъзнатост. Тя ни позволява да координираме баланса си на движение и когато функционира правилно заедно с другите ни сетива гарантира сигурността ни в заобикалящата среда. Дете с проблеми с вестибуларната обработка може да избягва или да търси прекалено вестибуларни активности. Например те могат да изглеждат тромави, да предпочитат статични занимания, да имат затруднения с фини двигателни задачи като писане или пък могат да бъдат хиперактивни и импулсивни поради постоянна нужда от движение. Тези дейности предлагат чудесен начин за развитие на вестибуларната система на детето:
- Каране на колело
- Скачане на въже
- Състезания за пренасяне на яйце (потърсете в Google egg race или spoon race)
- Дама
- Туистър
Тактилни занимания
За тактилната чувствителност работете с текстури, температура, вибрации, болка и т.н. Ангажирането на детето в тактилни сензорни дейности ще им помогне да научат кои тактилни стимули са важни (усещането, което получават, когато си порежат пръста) и които не са (усещането за етикета на гърба на ризата им). Ето някои от любимите ни тактилни занимания:
- Игра с пластелин
- Рисуване с пръсти
- Сензорен контейнер с водни топчета (набъбнали перли еко почва)
- Сензорен пясък / Кинетичен пясък
- Нетоксична слуз
Аудиални сензорни дейности
Слуховата ни система е отговорна не само за това, че ни позволява да получаваме слухови сигнали от нашата среда, но също така ни помага да разпознаем кои звуци са важни (звукът на майка, която вика името на детето), кои ни пазят в безопасност (пожароизвестяване) и кои трябва да пренебрегнем (бръмченето на хладилника). Някои деца с нарушение на слуховата обработка могат да бъдат свръхчувствителни към звуци, като се разстройват от силен шум и да запушват уши на обществени места, докато други може да са хипосензитивни и да търсят силен шум. За добра слухова обработка ето някои прости, но забавни дейности:
- Саймън каза
- Лов на звуци (вместо да търсите предмети, слушайте за звуци!)
- Ясни упътвания от 1, 2 или 3 стъпки
- Слушайте успокояваща музика
- Игра за съпоставяне на звуци:
Затворете в пластмасови яйца различни малки предмети/елементи – топчета, зърна, захар, … Всеки материал да присъства в 2 яйца, които са разделени в 2 групи – от едната детето избира яйце и проверява другата група за съответстващия звук.
Орални сензорни дейности
Оралната ни система ни позволява да общуваме с другите, да дъвчем, преглъщаме и изпитваме различни текстури и вкусове. Но това, което малцина от нас осъзнават е, че устната ни система също е тясно свързана с проприоцептивна система. Например, може да забележите, че детето ви непрекъснато дъвче и хапе неща (поведение на орално търсене) или избягва определени хранителни текстури, има проблеми с преглъщането и много неохотно опитва нови храни (поведение на орално избягване). Ето някои забавни занимания за оралната система:
- Правете сапунени мехури
- Дъвчете дъвка (за предпочитане подсладена с ксилитол и без аспартам)
- Състезания със сламки:
В единия край, върху гладка повърхност сложете малки леки фигурки – по една за всеки играч. Целта е чрез духане през сламка всеки да заведе своята фигурка до финала, който сте определили. - Правете мехурчета във вода, като използвате потопена вътре сламка
- Надувайте балони